Винени лица


Джим Мъри - най-известният критик на уиски в света

 

От 9 до 11 Ноември в Пловдив се проведе изложението Old & Rear Whisky Show Bulgaria. Самото име подсказва, че това не е просто изложение на уиски, а изложение, насочено към ценителите на редки и колекционерски уискита. Специален гост на шоуто беше англичанинът Джим Мъри, може би най-известният критик на уиски в света и автор на ежегодния, спечелил си славата на най-престижен уиски гид The Whisky Bible.

Ето какво сподели Джим Мъри в специално интервю за Sommelier.BG:

Вие сте най-известният уиски критик в света. С какво се занимавахте, преди да станете Джим Мъри, известният уиски критик?

Прекарах страшно много години като журналист за Fleet Street (национален вестник във Великобритания). Пишех статии, които се четяха от милиони и бях свикнал името ми да бъде под прожекторите, но не пишех за уиски.

Причината да започна да пиша за уиски беше фактът, че ... мразя да го казвам, но през 80-те за уиски пишеха винените писатели. Те използваха ценностите на виното, за да преценяват колко е добро дадено уиски. Имаше хора, чийто имена бяха свързвани с вино, и хората си мислеха „Ооо, този човек знае какво говори”. Но честно казано, те не знаеха нищо за уискито, и това което пишеха беше абсолютен боклук. С цялото ми уважение, но уискито не е вино. И аз си казах, че публиката трябва да получи това, което заслужава, а тя заслужаваше нещо по-добро.

Вие, освен че пишете за уиски, също така и консултирате дестиларни. Къде сте получил всичките тези знания?

За първи път посетих дестиларна когато бях на 17 години. Тогава започнах буквално да изучавам самостоятелно всичко за уискито и оттогава години наред посещавах дестиларни и дегустирах всяко едно уиски, което се правеше там. Нямал съм идея, че един ден това ще е моята работа, но тогава ми харесваше и го правех. Един ден през средата на 80-те казах на жена си: „Знаеш ли, мисля да започна да пиша за уиски, нещо като уиски критик”. Тя ме попита кой друг го прави. И аз и казах: никой. Тя ме попита как ще живеем от това. Аз казах: Не знам. Няколко години по-късно започнах да пиша за уиски, паралелно с моята работа във вестника. През деня си вършех журналистическата работа, а вечерта пишех очерци за дестиларни и за хора работещи там, но все още не давах мнение за качествата на уискитата. Не бях сигурен, че съм достатъчно добър до момента, когато шотландският блендър Джим Мил, който блендираше J&B, ми каза, че знанията ми са на нивото на блендър, и че трябва да започна да си публикувам дегустационните бележки. Така започнах да публикувам и това промени живота ми.

Как се приемаше Библията в началото.

Когато публикувах първата Библия през 2003 критиката беше убийствена. Имаше страшно много арогантни сноби, които се възмущаваха, как е възможно да се дават точки на шотландски, японски и германски уискита. Но всички те бяха уискита и трябва да се отнасяме по еднакъв начин към всяко едно от тях. Освен това аз исках чрез Библията хората да открият нови уискита от цял свят.

Дегустирате хиляди уискита за година. Как избирате топ 10?

Имам екип, който набира пробите и аз ги дегустирам. За това издание на Whisky Bible 2019 съм дегустирал 1264. Когато дегустирам, гледам всяко едно уиски така, сякаш го анализирам и понякога попадам на проба, която е толкова добра, че си казвам ’f..ck’ и я отделям настрани. След седмица дегустирам това същото уиски, но в различен период от деня и ако пак ми идва да кажа..’f..ck’ отново, вече знам, че това е супер уиски, което може да е едно от тези с 96+ точки. Когато съм приключил с дегустирането на всички уискита за библията, събирам всички, които са с 95+ точки и ги дегустирам едно срещу друго. Разбира се, всичко е много субективно, но при избора на победител опитвам да бъда възможно най-честен.

Имате ли любим стил уиски и кой е той?

Аз харесвам торфени уискита, дори бях и блендър за Ardbeg за кратко. Не мога обаче да търпя гадни торфени уискита. Това, че нещо е опушено и торфено не го прави добро. Също много харесвам ръжено уиски, може би това ми е любимия стил. Но и ръженото уиски може да е ужасно, в тоя ред на мисли, бих казал, че харесвам определен стил, само ако уискито е направено добре.

Коя според вас е най-подценената страна производител на уиски.

Англия! Тя винаги е била в сянката на Шотландия. Дори тази година отделих Англия и Уелс в отделна секция в Библията. Япония беше подценявана допреди четири години, когато японско уиски (Yamazaki Sherry Cask) стана номер едно в Библията. Ако ми беше задал този въпрос преди пет години, бих казал Япония, но сега нещата са различни.

Какво е мнението ви за съчетаване на уиски с храна?

Моят съвет е да си изядеш храната и след това да пиеш уиски, но никога двете заедно. Когато човек се храни, устата се изпълва с различни вкусове и има доста различни захари, които също са там. Когато отпиеш от уискито, то би имало ужасен вкус, заради ниските нива на захар в уискито. Всяко уиски би имало горчив вкус. Съжалявам, но това със съчетаването на уиски с храна е пълна глупост, за която хората харчат еквивалент на 250 долара. Сериозно? That’s bushtit!

В елитните ресторанти е прието да се предлага диджестив след вечеря. Какъв стил уиски според вас би бил подходящ?

Може би по-лек стил уиски би бил подходящ, защото ще стимулира рецепторите и донякъде ще изчисти небцето след вечеря. Мощен бърбан, особено след голям стек, би свършил чудесна работа, също. Но, знаеш ли, уискито е нещо, което зависи от настроението. Аз предпочитам след вечеря да изпия едно черно кафе, без захар.

Да бъдеш уиски критик е доста отговорно. Вие как гледате на тази отговорност?

Хората инвестират доста пари в техните дестиларни, нали? Инвестират къщите си, инвестират дори бъдещето си, в името на успеха. Аз съм уиски критик, ти си винен критик. И двамата знаем със сигурност, че нашата работа може да унищожи или да навреди на тези хора. Така че, не просто критикуваш дадено уиски, в името на критиката, критикуваш, защото има проблем. Когато хвалиш дадено уиски, го правиш, защото е страхотно. За някои хора съм прав в преценките си, за други не съм, но най-важното е, че когато критикуваме, ние не го правим, заради самата критика, а защото има причина.

Винен рейтинг

реклама
Сайтът използва “бисквитки” (cookies) за подобряване на неговата ефективност. Продължавайки използването му, Вие се съгласявате с нашата "Политика за бисквитките "
Приемам всички бисквитки