Ноември е винен месец с немалко винени събития, но много хора го свързват най-вече с DiVino Taste. За хора като мен, които работят с вино, това винаги е било “маст”събитие, още от самото му начало през 2011-та. Макар че съм го казвал и през 2017-та, и през 2016-та, смятам, че трябва да се каже и тази година, че Юлия Костадинова и Емо Коралов умеят да организират събития и Divino Taste 2018 беше точно такова.
Посещавам DiVino всяка година от 2011 с изключение на 2015 и мога да кажа, че форматът, лично на мен, много ми допадаше. Масивната рекламна кампания, предшестваща DiVino Taste 2018, даде резултат – палата 5 на Интер-Експо Център стана тясна, както в събота, така и в неделя. Това, което се случи, беше приятно, хората опитват вина, шоколади, десерти, зехтин, сирена, забавляваха се и си изкараха съботата и неделята чудесно.
В неделя вечер, когато се прибирах към къщи, шофирайки бавно в мъглата, имах възможност да обмисля събитието. Ако, до миналата година точно за формата можеше да се каже, че е форум на българското вино, то тази година за мен определението фестивал по-прилягаше на това, което човек можеше да види. Фестивал, на който не изглежда странно да видиш хора с: пластмасови чинийки със сирене и чаша вино да се разминават с хора с винени чаши за конкретен сорт грозде; домашни сладки; красиви жени, които си носят гривните за вход в чантата, защото не им отива на тоалета, както и да видиш създателят на Рубаят да си представя вината до маса, на която представят малиново вино. Колкото и да опитвах, единственото с което свързвам 5-та палата (където беше тейста), е огромна маса от хора, които пият(различно от дегустират) вино и си прекарват весело с приятели. Разбира се, че имаше страхотни майсторски класове, заети седмици и месеци преди събитието, като лично най-известният критик на шампанско в света, Том Стивънсън, водеше една от тях. Но и той, заедно с другите класове ми се изгубиха във ”фестив вайбс-а”, идващ от 5-та палата. Дори тръгвайки си в събота вечер, в метрото за момент се почувствах сякаш си тръгвам от подобен фестивал в Лондон, когато видях как един младеж водеше добре напитата си приятелка.
Казах го и ще го повторя, отлично събитие, отлична организация, много щастливи и развеселени хора. Но, културно-образователния дух, под който според мен преминаваше DiVino през годните, тази година беше изместен от “vivre la vie” духа. Усмивките, доброто настроение и липсата на критика след събитието, която сме чували в предни години, очевидно говорят, че това прави публиката щастлива, което пък ме навява на мисълта, че вероятността, да остана неразбран с тази си статия е много голяма.
От няколко години споделям лично мнение и за вина, които са ми направили впечатление на Divino. Тази година с изключение на едно вино, няма да споделя имена, защото всичко е в секцията винен рейтинг на сайта. Като цяло впечатлението ми е, че от миналата година до сега, вината имат малка еволюция в положителна посока. Притеснителното за мен е, че липсват добре направени ежедневни вина. Точно ежедневните вина са това за винената култура, което е средната класа за всяка икономически развита държава. Всички харесваме тероарните, комплексни и класни вина, за които е ясно, че няма как да са евтини, но реалността е, че семействата, които могат да си позволят всяка вечер да пият бутилка вино по-скъпо от 9-10-11 лева са много малко. В такава посока на мислене е важно да се казват вина като 2018 Совиньон Блан на Винарска Къща Варна, който със своите 11лв. на рафт, би трябвало да накара всеки фен на Новозеландски совиньон блан до 20лв. да си преосмисли приоритетите в живота.
Виното като цяло е луксозна стока, както в България, така и навсякъде по света. Конкретно българските вина, биха станали по-търсени и по-ценени в по-високия си сегмент, едва когато има достатъчно добри и отлични вина в най-ниския сегмент. Надявам се, все повече винопроизводители да припознаят подобно мислене.
