Автор: Георги Михов
Започвам с уговорката, че съм наясно, че ще подразня много хора, но..нека си останат подразнени, в случай, че не ме разберат правилно.
От около месец социалните мрежи ни заливат с постове за медали от винени конкурси. Бронзови, сребърни, златни, и още няколко вариации със златния цвят. Може и да има сто кила медали, ако съберем всичко що се изписа последния месец.
Ще си кажете: защо пък тоя говори така? Защото започна да се взема на сериозно и иска да си пробутва рейтинга? Или защото се дразни, че се говори за медали, а не за точки? „Да, ама не“, както казваше много уважаваният от мен Петко Бочаров.
Тук и аз като много българи си мисля, че е добре да се чува за успехи на български вина, но...пак ще се върна на „да, ама не“. Конкурсите отдавана са бизнес, който бизнес е доста печеливш при това. Бизнес, който преди години ухажваше Австралия, Нова Зеландия, Чили, Аржентина. След това дойде време на Испания, Португалия и Южна Франция. Сега е времето на Източна Европа и на бившите съветски републики, които търсят изява, след като подобриха качеството на вината си.
За тези, които не знаят, злато, сребро и бронз се присъжда според точките, които е събрало дадено вино. И тук е тънкият момент, че дадено вино, което примерно е събрало 89 точки, в един конкурс би получило златен медал, но в друг конкурс за тези 89 точки ще получи само сребърен медал. Да не говорим, че това същото вино, може въобще да не събере и 86 точки в трети конкурс. Ако не ми вярвате, питайте българските винари!
От конкурс до конкурс има разлика, но колкото и да е авторитетен даден конкурс, той се организира с цел печалба. Надали има наивници, които да мислят, че винените конкурси се организират в интерес на вината и в интерес на потребителите. Хайде да сме честни и да си кажем истината, че конкурсите се организират за печалба. И следвайки бизнес логиката, човек лесно би стигнал до извода, че ако има медали, има и желаещи да участват. Или ако използвам основната формула на капитала пари–стоки-пари прим (дело на комуниста Карл Маркс) и я перифразирам за винените конкурси, тя би звучала вина-медали-пари прим.
Погледнете към държави с история във виното и с добър имидж на вината. Колко от топ производителите изпращат вина на конкурси? Поразгледайте и ще се убедите, че не са много. И не избират конкурсите, не защото се притесняват за качеството на вината си, а защото са избрали да се доверят на авторитетните критици от Vinous, Wine Advocate и други подобни. А щом изби, единодушно признати в цял свят, избират да се доверят в преценката точно на тези винени авторитети, в продължение на много години, може би има защо..
Много се радвам когато се говорят добри неща за България. Радвам се и когато прочета добри думи за българските вина, които се били представили добре някъде. Когато обаче съм чул примерно златен медал и опитам дадено вино с нагласата за wow ефекта, защото златен медал предполага точно такъв ефект, а открия просто добро вино, се чувствам излъган. Излъган се чувствам и когато си купя вино за 8 лв. със сребърен медал, а в чашата си открия компромисно „свежо“ винце. Интересно, че не помня да съм бил разочарован от рейтинг на Wine Advocate, Vinous или Jancis Robinson примерно...
Реших да споделя всичко това, защото започнат ли да ни подвеждат и манипулират редовно и на килограм, заприличваме на глупаци. А, аз не искам да ме правят на глупав, предполагам и вие не искате?
Ако вярвате като нас, че винената култура в България трябва да се развива и харесвате тази статия, можете да ни помогнете, като я споделите!#споделинататък
