Водка си е спечелила славата на една от най-чистите спиртни напитки в света и е най-консумираният твърд алкохол в Европа и Америка. Водката няма цвят, няма мирис и много хора ще кажат, че няма и вкус.
На теория всички водки би трябвало да са еднакви със съдържанието си на вода и етанол, но защо когато опитаме евтина водка от супермаркета и премиум водка се убеждаваме, че понякога разликата е толкова голяма, че си заслужава всичките десетки лева повече.
За да си отговорим на този въпрос, нека погледнем на водката малко по-научно.
Водка се прави чрез ферментиране на изходен продукт по метод подобен на този на повечето високо алкохолни напитки. Най-често използваните продукти за ферментация са зърнени култури, включително царевица, ръж и пшеница, чрез които се произвежда алкохол (етанол), но само с 16%, което е твърде ниско за водка. Следва процесът на дестилация, при който етанолът завира при 78°C и се концентрира до 90%. Следва филтриране през активен въглен и разреждане с вода до желания градус, при който водката ще се бутилира.
Тук идва най-непознатата част от процеса на производство на водка. Макар и да мислим, че водката е само чист алкохол и вода, в редица страни е разрешено добавянето на малки количества други съставки. Съединенията, използвани за тази цел, включват лимонена киселина, глицерол и захар. Те са най-вече за подобряване на усещането за мекота на водката, така че е по-вероятно да се намерят в по-големи количества в по-евтините водки, съдържащи повече добавки.
Друг елемент, който допринася една водка да е различна от друга са хидратите. Това са съединения, образувани при взаимодействие на молекулите на етанола с молекулите на водата. Най-често срещаната хидратна структура във водката е съставена от 5 водни молекули и 1 молекула етанол. Изследвания доказват, че концентрацията на водни молекули варира в различни марки водка, което според учените води до леките различия във възприятията на консуматора.
Друг фактор, влияещ на вкусовите възприятия са примесите, които могат да включват други алкохоли, като метанол и пропанол, както и съединения като ацеталдехид. Въпреки че по-голямата част от тях се отстраняват по време на дестилация и филтрация, малки милиграмни количества остават. По-евтините водки съдържат по-високи нива на тези примеси.
И накрая, но не на последно място, идва време на водата. Ще разочароваме любителите на мита за изворната вода и за чистите планински потоци, защото това всъщност е умел рекламен трик. Истината е, че водата почти не оказва влияние върху вкуса на водката в търговската мрежа. Причината се крие в прилагането на определен процеса на филтрация, известен като обратна осмоза, след който от водата са отделени почти всички елементи, различни от вода.
Източници: researchgate.net - Sucturability and Its Relation to Taste Perception ; chemistryworld.com - Vodka's molecular cocktail; Chemical & Engineering News - Vodka: Analyzed, Filtered, And Poured
