Рaйнхард Льовенщайн - за тероара като антитезис на индустриалните вина

В света има няколко винени региона, които са изключително удивителни като пейзаж и в същото време вината, които се правят там са впечатляващи. Един от тези региони е Мозел и Ризлингът, който правят там.

Няма как да се говори за Мозел и за Ризлинг и да не се спомене Рaйнхард Льовенщайн. Обаятелна и харизматична личност, за него могат да се кажат много неща: че е бил бунтар като млад, че е обикалял Европа през 70-те в подкрепа на комунистически идеали и дори,  че се е срещал с Фидел Кастро в Куба. Той казва, че не прави ризлинг, а прави вино, чрез което можеш да вкусиш микроклимата на почвата, за което е и наричан “Господин Тероар” .

През 1980г. заедно с жена си основава изба Heymann-Löwenstein. Днес те са собственици на 140 декара лозя в района на Вининген в Мозел. Лозята, основно с ризлинг, са разположени на едни от най-стръмните тераси по поречието на река Мозел.

Рaйнхард Льовенщайн е в България, за да представи лично вината на Heymann-Löwenstein, внасяни в България от Sagax. Ето какво каза той в интервю за Sommelier.BG:

Господин Льовенщайн, вие сте от винарско семейство, но ви отнема години, преди да започнете да правите вино. С какво се занимавахте преди това?

Моят проблем беше, че родителите ми повтаряха, че съм 13-то поколение и че трябва да следвам семейните традиции. А аз бях 13-14 годишен, много харесвах музиката на Ролинг Стоунс, исках да бъда всичко друго, но не и 13-то поколение, исках да съм свободен човек. Когато бях на 15, баща ми каза, че трябва да напусна училище, за да започна като стажант във винарството, за да съм подготвен да поема работата в избата, на което аз отговорих “не”. За щастие, баща ми се съгласи, моят по-малък брат пое семейния път, а аз завърших училище. След това се присъединих към движението на студентите революционери, почти една година бях хипи, докато дойде моментът, когато започнах да чувствам, че не ми допада да водя такъв живот. През 1973-та се преместих във Франция, станах част от политическото движение и част от работата ми беше да помагам на бежанците от Чили, които бягаха от военния преврат там, направен с подкрепата на американците. Тогава имах много приятели с леви убеждения, чрез тях се запознах с културното аташе на Куба и се преместих в Куба, като част от движение, което се бори за социално бъдеще. В Куба не останах дълго, защото исках да уча, а там нямах възможност, затова се върнах в Германия.

В края на 70-те завърших  университет със специалност земеделие, но в административно-политически профил, който предполагаше да работя като държавен служител в международна правителствена организация. Заради контактите ми с ляво ориентирани хора обаче, досието ми в полицията е било доста дебело и ми беше казано, че няма как да получа подобна работа.

По това време се запознах с жена ми. Започнах да уча магистратура, но се очакваше от мен да пиша неща, с които не бях съгласен заради моите политически убеждения и след три седмици напуснах. И така, с жена ми се чудехме какво да правим и решихме да се захванем с винарство.

През 1980г. основавате изба Heymann-Löwenstein. Какво представляваше Мозел по това време?

За щастие, ние започнахме във време, когато Мозел беше банкрутирал. Да обясня с няколко думи, какво имам предвид.

Славата на немските вина, исторически погледнато, е имала своите подеми и спадове. От 1871 когато Германия побеждава Франция до Първата Световна Война, вината от Мозел са били най-добрите в света, нареждайки се пред Бордо, Елзас и Бургундия. Колкото и да звучи невероятно, така стоят нещата. Следват двете войни, криза и несериозни вина. След края на Втората Световна Война, светът не се интересува от немско вино и никой не иска да пие немски вина. Винарите от Мозел губят най-големия си клиент, така наречената пруска буржоазия, която остава в Източна Германия. Следват години, когато сулфитирането и филтрирането навлизат масово във винарството и вината стават все по-евтини и все по-сладки, с цел да се продават по-лесно на работническата класа. Малко известно е, че исторически погледнато вината от Мозел, с изключение на изключителни години, са били сухи. Винарите не са имали техника и знания, които да им позволят да правят сладки вина и нормално вината са се правили, като захарта е ферментирала изцяло. Моето семейство прави първото си сладко вино през 1961-ва, като дотогава всички вина са били сухи. Вината, приемани за сладки, тип ауслезе (аuslese), по онова време са имали 10-12 грама захар, а днес това е почти сухо вино.

През 60-те цената на вината от Мозел тръгна надолу, започнаха да се отглеждат лозя в равнините и вината се продаваха на литър. И никой не искаше да работи в терасите с лозя, след като може да има 2 и 3 пъти по-високи добиви в равнините. Интелигентните хора отиваха в университети, искаха да живеят в града и там да работят, и ако може да се каже, само “глупавите” останаха на село. В крайна сметка това беше добър шанс, защото не беше скъпо да започнеш да правиш винарство. Ние наехме празна изба от 700 кв. метра, почти за без пари и хората, от който я наехме, бяха щастливи, че някой я иска. И така започнахме, почти без пари, защото и наема на лозята беше много малък. Първите 2 години работехме на загуба, защото никой не искаше да пие вино от Мозел. Отне ни 15 години, за да стигнем до стабилно икономическо положение.

Къде според вас са вината на Мозел, погледнато глобално.

Сега пазарът е напълно променен. Мозел става известен, но не защото е Мозел, а защото глобалният винен пазар се разделя в две посоки.

Едната е на, ако мога да ги нарека,  индустриалните вина, където се правят вина с добър вкус и ниска цена, като се използват всички съвременни техники и технологии. Нещо като пластичните доктори през 80-те с изкуствените импланти, навсякъде по тялото. Един вид, правиш всичко което искаш.

Другата посока е на малкият процент хора, които искат да пият автентични вина. Това е ново движение, което наблюдаваме от около 15 години. Аз го наричам “тероaр движение”, което е нещо като културна алтернатива на индустриалните вина.

Има, разбира се, място и за двата типа вина в света. Аз не съм против индустриалните вина, аз съм против тях, когато искат да се представят като културни вина.

Какво означава да правиш вина на такива тераси?

Университетът учи, че добрите винари отделят 500-600 часа за отглеждането на 1 хектар. На нас ни отнема 2000 часа за отглеждането на 1 хектар. Но ние имаме вкус, който е уникален! Звучи просто, но това е. Преди 400 милиона години Мозел е бил дъно на море, което е било 10-12 км дълбоко. Отнело е 30-40 милиона години, за да се напълни това морско дъно с различни утайки.  В резултат на разместване на континентите, тези морски утайки са се притиснали и омесили. И невероятната история е, че тези утайки лежат в корените на ризлинга и ние имаме възможност да ги вкусим. Това и ще направим тази вечер – ще дегустираме разликите във вкуса на морски утайки на 400 милиона години. Това е за нас да правим вино точно там.

Какво е мнението ви за биодинамичното и органичното винарство?

Когато става въпрос за биодинамиката, това е модерно движение, което се е зародило след банкрута на визията за социално бъдеще. В резултат хората се обръщат към духовното, търсейки нова идентичност. Последователите не вярват в логиката, не вярват в социалното бъдеще и в старите мисловни структури. В този аспект на мислене, те се обръщат повече към църквата, към религията, към глупави гурута, търсейки нова идентичност. Ако посетиш моята винарна, ще си кажеш, че аз съм биодинамик, защото има подобни аспекти. Интегрирали сме фен шуй, имаме музика в избата и много други неща, които хората обикновено приемат, че са част от биодинамика. Но за мен биодинамиката е много опасно нещо. Не знам, доколко знаеш за Рудолф Щайнер? Той е създател на антропософското движение, на което е бил привърженик и Химлер, който е искал да въведе анропософското земеделие в цяла Германия. Нацистите се обръщат срещу движението, чак когато антропософите въвличат Рудолф Хес, един от хората на Химлер, в окултни сеанси. Рудолф Щайнер е бил против алкохола, против евреите, говорил е против негрите, подкрепял е превъзходството на източната раса на русите. Той е истинският баща на нацисткото мислене. Допринесъл е разбира се за по-добро органично земеделие, което е добро за винения бизнес, но защо трябва да ставам последовател на човек, от който приемам само един процент от всичко което е казал?! Извинявай, но за мен това е кафява помия!

За органичното винарство..Ние живеем в пазар, в който нещата винаги са в черно и бяло. Ти си или добър или лош. Или си органик, или не си. Ако си органик, си добър, ако не си - отивай в ада. Другият момент при органичното винарство е, че когато искаш да станеш част от него, получаваш списък с неща, които са позволени и такива, които не са позволени. Много от разрешените за използване продукти са толкова отровни, че ако сега поискате разрешение от правителството да ги използвате, няма да получите разрешение. Органичното земеделие ти дава много насоки, какво да правиш в лозята, но има само няколко ограничения, когато става въпрос за избата. “Органично” е маркетинг и го виждаме в супермаркета. През 70-те органичното земеделие е било авангард, но сега за мен авангард е устойчивото земеделие, включвайки органичен аспект, но включвайки и социалния аспект, защото много е лесно да наемеш 50 човека, да кажем от България, за 3 евро на час и да ги пратиш да работят в органичните лозя.

Точно социалният елемент беше причината да положа много усилия, за да създадем движение за устойчиво винарство в Германия. За мое щастие, за 5 години откакто съществува, асоциацията Fair N’Green вече има 50 члена. За мен бъдещето не е да караме хората да вярват, че имат по-добри вина. Бъдещето е да има дискусии, кой продукт искаме да използваме, защо точно него, може ли да ползваме точно този трактор, какви минимални стандарти да използваме, какви минимални социални стандарти, първа помощ за хората. Това са милиони малки неща, които събрани заедно показват как трябва да работим в бъдещето.

Концепцията за тероар и тероарни вина в България все още е много млада и тепърва предстои да виждаме нови и нови неща. Какво бихте казали на тези, които правят опити да тръгнат по този път?

Винарят сам трябва да реши дали иска да прави копие на нещо, което другите правят, или иска да направи нещо, което е оригинално. Днес опитах едно българско вино, което е страхотно и с уникален вкус, който не съм срещал досега. Ако това е вкусът на българските вина,  значи вие имате уникален продукт. Правете вина, които да имат уникален вкус, който не е копие на други вина. Това може би е бъдещето.

Какво е тероар за Вас?

Тероар не означава да пиеш вино с вкус на почва. Ако беше така, то Jacobs Creek и подобните вина, които правят в Австралия, щяха да са тероарни. Няма вкус на почва, без моите ръце, защото аз решавам, как да засадя лозята, как те комуникират с почвата. Аз не искам думи, които да описват почвата, аз искам думи, които да са антитезис на индустриалните вина. Според мен думата "тероар" трябва да се използва, за да опишем антитезиса на индустриалните вина.

 

реклама

ВИНЕН РЕЙТИНГ

Сайтът използва “бисквитки” (cookies) за подобряване на неговата ефективност. Продължавайки използването му, Вие се съгласявате с нашата "Политика за бисквитките "
Приемам всички бисквитки