Хората, които се занимават с вино и по-конкретно тези със сомелиерство, предполагам ще се съгласят с мен, че Варна беше втория най-значим град в България, след София, когато иде реч за навлизането на професията сомелиер в България в средата на 2000 година.
За Стефка Свещарова, може да се каже, че е един от първите ентусиасти, които опитваха да развият и наложат сомелиера в онези години. Днес тя вижда нещата малко по-различно.
Сред професионалните среди се говори, че сомелиерство в България не се развива? Ти как виждаш нещата?
Ако ме попиташ как си представям сомелиера, ще го опиша така както съм го видяла в далечната 1992 г, когато “оживя‘‘ пред мен за първи път – в него е “атмосферата“ на ресторанта. Остроумен и образован, елегантен, омайно-лъчезарен и същевременно дистанциран, не на всяка цена ще го “имате‘‘, но ако е ваш, ще ви струва скъпо!
Българският сомелиер, какъвто се нарича всеки втори сервитьор, е особена категория. Като всичко модерно по нашенски, поназнайва това онова и без значение какво точно е спорно, спори с всички. Върти чаши и най-вече ги пресушава, умело говори за тероар, за комплексност, за барици и ползва други чуждици. Но, най вече не познава клиентите и не ги обича, те са му длъжни, че и неграмотни, за него.
Стефи, ти си председател на Българската Асоциация на сомелиерите и винолюбителите. Разкажи за нея.
В така далечната вече 2009 г. имах смели надежди относно професията сомелиер, но с времето реалността показа, че няма възможност за професионална изява на такива специалисти. Липса на подходящо отношение и образование отдалечи идеята за такава професия у нас! Днес бих нарекла организацията, която ръководя, “Асоциация на винолюбителите в България”, защото членовете и са любознателни и пътуват по света и у нас, дегустират и инвестират в новите познания!
Сякаш терминът “bulgarian wine“ стана модерен, дори бих казал доходоносен, за някои хора. Какво би трябвало да се направи наистина в името на популяризиране на българското вино?
Държавна политика, браншова политика и стратегия на национално ниво! Реклама на винен туризъм и надграждане в традициите и вкусовете!!
Вносни срещу български вина. Как те стоят едни срещу други в България?
Ами стоят едно срещу друго! Вносителите на вина имат бюджети, а българските производителите НЕ! Една България, в която би трябвало 90% да се предлага български вина, се предлагат 70% вносни вина в заведенията, както и в 90% от тях средиземноморски стилове храни, а ние сме на Черно море! Парадоксите в кулинарията и виното!
Всяка година във Варна организирате “Фестивал Вино и Храна‘‘. Какво да очакваме тази година?
За седма поредна година екипът на “Фестивал Вино и Храна‘‘ ще предложи виртуално пътешествие в света на виното от света и у нас, автентични и занаятчийски продукти. Съпътстваща програма ще е “Черноморската кухня‘‘ и подбрани рецепти, поднесени на нашата публика в гурме обстановка!
Какво да очакваме през 2019-та по отношение на виното в България?
Искрено се надявам да е подобрено качеството! Предвид, че статистиката показва 56% произведени трапезни наливни вина и незначителен процент за вина с гарантирано и контролирано наименование за произход. Оптимизъм и реализъм при липса на работна ръка във всяка една сфера? Как ще правим вино без работници и как ще го продаваме без отношение? За това е нужно всички да работим в една посока, а не да гледаме негативно и да оплюваме всеки различен в бранша! На слука!
Преди 4 години Стефка беше гост на Bulgarian Wine Report (предшественика на Sommelier.BG) като част от серия интервюта.
Ако вярвате като нас, че винената култура в България трябва да се развива и харесвате тази статия, можете да ни помогнете, като я споделите!#споделинататък
