Събеседникът ми в рубриката “Винени лица” тази седмица се казва Радослав Радев.
Ако можем да кажем, че има хора от винения бранш, които са пряко свързани с положителната еволюция, през която преминава винената индустрия в България в последните 15 години, то Радо е един от тях.
Той има магистърска степен по право от СУ "Св. Климент Охридски" и магистърска степен по лозаро-винарско право от юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус, Франция.
Работил като адвокат и юридически консултант в лозаро-винарския бранш; като консултант в GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество), където участва в съставянето на национална стратегия за лозарството и винарството и консултира Изпълнителната агенция по лозата и виното; като експортен мениджър в “Белведере България“; като изпълнителен директор на “Винимпекс“, както и като търговски директор на избите “Ловико Сухиндол“ и “Стамболово“.
През декември 2013 г. е избран за председател на Националната лозаро-винарска камара в България, на който пост го срещам и аз днес.
Гроздоберът почти приключи и логичният въпрос би бил: какво да очакваме от реколта 2018 като добив и като качество?
Все още не мога да кажа приблизителни количества, но като имаме предвид, че гроздовата реколта в България през последните години се движи между 150 и 180 милиона килограма, предполагам, че тази година ще сме около горната граница. По отношение на качеството е трудно да се отговори еднозначно – нещата варират силно в различните райони, при различните сортове и при различните производители. Като цяло 2018 беше поредната година с неблагоприятни климатични условия – голямо количество валежи, измръзвания и градушки в много части на страната. Но производителите, които са положили необходимите грижи, ще постигнат резултат с добро качество.
Ти си председател на Националната лозаро-винарска камара. Разкажи малко повече за тази организация и каква е ролята и във винарството на България?
Националната лозаро-винарска камара е браншовата организация на лозаро-винарския сектор в България. Тя е създадена и функционира по силата на специален закон, което я прави различна от други подобни организации. В камарата членуват гроздопроизводители, производители на вина и спиртни напитки, търговци.
Основната задача, както на всяка такава организация, е защита на интересите на нейните членове. Голяма част от работата ни е свързана с участие в работата на парламентарни комисии и работни групи по законодателството в земеделския сектор, изготвяне на становища, предложения и позиции, активна работа с администрацията, съвместни действия с браншовите организации в други икономически сектори.
Камарата е организатор на различни събития, които са насочени към популяризиране на българските вина и спиртни напитки – Винария, Салон на виното, Балкански фестивал на ракията и спиртните напитки, Бургаски винен фестивал и др. В рамките на Винария, организираме международен конкурс за вина и спиртни напитки. Координираме и организираме участието на български винопроизводители в специализирани изложения в чужбина.
Не на последно място – информационна и образователна дейност. Поддържаме център за обучение, издаваме две списания.
Сред българите цари мнение, че България е известна винарска държава. Къде сме на глобалната винена карта, през погледа на председателя на НЛВК?
България безспорно е винарска страна с история, принадлежаща към стария свят като опит и традиции. Дали е известна винарска страна – известността е доста субективно понятие – сред специалистите е известна, сред масовите консуматори по света – не толкова. Определено не можем да разчитаме на “известност“ като мотивация за потребителя да си купи българско вино. По-важното е друго – България е силно прогресираща винарска страна. През последните двадесет години бяха направени сериозни инвестиции в обновяване на лозовите насаждения и техниката за отглеждане на винено грозде, всички съществуващи винарски предприятия бяха модернизирани, изградени бяха много нови винарски изби... Това естествено се отрази и на качеството на българските вина. Отчитайки отново субективния елемент, все пак тук имаме критерий – това са международните конкурси. Определено вече е тенденция българските вина да се представят изключително успешно на такива състезания.
Другата много силна тенденция е повишаването на винената култура, най-общо казано. Има силно търсене за различни винени обучения, майсторски класове, организирани дегустации и посещения на изби и винарски райони. Все повече са хората, които възприемат виното не просто като напитка, а и като културен феномен и елемент от добрия начин на живот.
През последните 2 години България беше домакин на няколко големи винени събития, в голямата си част, благодарение на НЛВК. Какви са ползите и ефектът, който трябва да се очаква от тези активности?
Безспорно провеждането на мероприятия от типа на общото събрание на OIV и световния лозаро-винарски конгрес, Concours Mondial de Bruxelles и други подобни събития привличат вниманието на световната винарска общност към България и затвърждават нейното място на винената карта. Казано с други думи и ако се върна към един твой предходен въпрос – такива прояви допринасят много за превръщането на България от винарска страна в известна винарска страна. И са много важна стъпка в посока изграждането на стабилна основа за концепцията Bulgarian wine.
Не на последно място искам да подчертая, че заслугата за провеждането на тези събития в България е на цялата българска винарска общност, като тук включвам и Изпълнителната агенция по лозата и виното, и Министерството на земеделието, храните и горите.
Много хора говорят за #bulgarianwine, като обща мисия. Има ли нещо конкретно, което се прави, за да се развива тази идея?
Много искам по-скоро да изкристализират очертанията на тази идея. Мисля, че всички в бранша се движат в тази посока, всеки със своя ритъм и своята скорост, важното е да е в една посока. Идеята за обща мисия трябва да узрее в достатъчно хора, за да бъде набрана критичната маса и да се случи нещо конкретно.
Знам, че много колеги си говорят за тази идея, убедени са в правилността на такъв подход и обсъждат как по-бързо да започне реализацията на един подобен проект. Знам, че има и други, които считат, че подобни съвместни действия няма да допринесат за корпоративния им имидж и предпочитат сами да провеждат търговската си политика. От близо 20 години участвам в подобни разговори и начинания, виждам как се променят настроенията и намеренията. Всяка една такава идея трябва да узрее, да се развие по естествен и закономерен път и да намери своята реализация. И съм убеден, че това ще стане.
А как да изглеждат нещата, когато дойде подходящият момент? Моето лично мнение е, че трябва да се проведе дискусия между всички желаещи, да се определи какво характеризира и отличава българското вино в конкретния момент и в перспектива, съответно да се формулират послания и каналите, по които те да достигнат до подходящите хора на подходящите места. После да се определят приоритети, да се изготвят планове за всякакви активности – участия в специализирани прояви и други събития, медийна политика и т.н. Да се определят начините за финансиране. И най-важното – последователно да се действа в определената посока.
Не е толкова трудно и вече се е случвало – казвам го и от собствен опит – през 2007-2010 няколко винарски изби съвместно организираха прояви на специализирани изложения (Лондон, Бордо), представяне на български вина на определени пазари, както и посещения на винени журналисти в България. Проблемът е, че много често ентусиазмът угасва със заплащането на първите общи сметки и под натиска на ежедневните проблеми на всеки от участниците. Което не значи, че трябва да се отказваме... Аз не се отказвам!
Има противоречиви мнения за ефективността на европейските програми. Какво не се направи и какво може да се подобри?
Има противоречиви мнения, разбира се, и така е не само в България. В много от анализите си Европейската комисия също отчита недостатъчна ефективност на много от мерките. Следва да не забравяме, че това е една обща рамка, която се прилага към всички, и тя не винаги отчита съответните специфики на различните държави-членки. Възможността на отделните страни да модифицират тези политики, съобразно със собствените нужди, проблеми и цели, са доста ограничени. Въпреки това, благодарение на общата селскостопанска политика и общата организация на пазара в сектор Вино на Европейския съюз, браншът в България постигна много в преструктурирането на лозята и модернизацията на винопроизводството.
Европейската комисия вече подготвя период 2021-2027. Какви промени и новости, свързани с виното, да очакваме?
Има две съществени нови предложения, които подлежат на дискусия:
Комисията предлага всяка страна-членка да може да разреши засаждането на грозде и от т.нар. директни сортове, съответно преработването му и продажбата на получените вина, както и купажирането им с вина от Витис винифера. Това е доста революционно решение, което е продиктувано от трайните промени в климата. Тези сортове са устойчиви на климатични шокове и на заболявания, лесни са за отглеждане и дават добри добиви.
Другото предложение е свързано с регламентирането на производството на безалкохолни и нискоалкохолни вина. Това също е сериозна промяна, която се дължи на развитието на пазара и на промяната в начина на живот на хората. Непрекъснато нараства търсенето на полезни и здравословни храни и напитки. Аз лично слагам „полезни и здравословни“ в кавички. И не виждам защо подобна безалкохолна напитка трябва да се казва „вино“.
Всяка винена държава си има нещо характерно, което я отличава от другите? Кое според теб отличава България?
Струва ми се, че никъде не е само едно нещо, а винаги е комбинация от различни фактори. Ако говорим за България, пак ще повторя – огромният прогрес за последните години. Активната работа с местните сортове. Прекрасните резултати и огромният потенциал, които показват новозасадени и до този момент не много разпространени в България сортове, като каберне фран, сира, пино ноар. Това, че близо 10% от насажденията са био-сертифицирани или в процес на сертификация. Многобройни исторически забележителности от различни епохи и красива и разнообразна природа. Всяко едно от тези неща не е уникално само по себе си, но комбинацията им е неповторима.
Ти със сигурност имаш поглед върху маркетингови винени практики на различни държави. Би ли дал пример, който би могъл да се приложи и при нас?
Всички правят горе-долу едно и също - най-важното е потребителят да се запознае с продукта и да го поиска. Не може без информационни кампании, добре формулирани послания към правилните групи хора, организиране на дегустации и други събития. Разликата между различните винарски страни е в стартовата позиция и в способността за финансиране. Ние стартираме от по-задна позиция и едва ли можем да генерираме голям бюджет за маркетинг на българското вино, но в рамките на възможното следва да намерим своя подход към пазара. Добър пример в това отношение е Грузия, която успява да впише традициите си в актуалната модна тенденция на вина, произведени по различни нестандартни методи. Други добри примери са Австрия и Гърция. Всъщност за мен, това са и най-прогресиращите във винарски план страни в Европа. Разбира се, всеки случай си има и своите специфики и те следва винаги да бъдат отчитани
Какви са трендовете, които да очакваме в България през идната година, по отношение на виното като готов продукт.
Българският пазар ще бъде повлиян от същите тенденции, които формират вкуса и на световния винен пазар. Предполагам, че ще продължи да нараства консумацията на бели вина и розе. Надявам се, да продължи тенденцията за увеличаване на потреблението на вина от местни сортове. Интересът към вината, произведени по различни нестандартни или по-скоро забравени технологии, ще остане траен. Както навсякъде, така и тук ще се увеличава делът на ароматизираните вина и на различни напитки на винена основа. Вината в кен, които също са на мода в момента, сигурно ще се появят и на българския пазар и ще намерят своето място и аудитория.
И най-важното – надявам се да продължи да се увеличава консумацията на български вина!
Разделям се с моя събеседник обнадежден, защото съм сигурен, че това което се чете между редовете в това интервю, го разбират всички (е почти...) и е въпрос на време да преодолеем балканския си нрав и да започнем да мислим за виното по начина, по който мислят там където принадлежи и винена България – в Стария свят.