Темата за представянето на българското вино пред света е изключително важна за всички, които са въвлечени във винената индустрия и определено вълнува много хора. Сигурно е, че предстои да станем свидетели на много инициативи и кампании в близките няколко години. Sommelier.BG продължава темата за "bulgarian wine", която започнахме в интервю с Радослав Радев и ви среща със създателите на проекта Modern Wines of Bulgaria.
Те са Карълайн Гилби MW, Дилян Колев, Васил Рачков, Димитър Николов и Стоян Стоянов. Всички те стоят зад проекта Modern Wines of Bulgaria.
Какво е Modern Wines of Bulgaria и каква е идеята зад този проект?
Карълайн Гилби MW: Идеята от моя гледна точка е да покажем новото лице на Българското вино и да го представим на вниманието на хората от винената индустрия и журналистите, пишещи за вино във Великобритания. Не е имало такава добра възможност през последните няколко години и с този проект искаме да докажем, че българите могат да работят добре заедно в екип, за да имат по-голяма ефективност.
Васил Рачков: Бил съм свидетел на много и не до толкова успешни опити на Българското вино да се обедини под един общ фронт във Великобритания, в резултат на редица причини, една от които - пословичното Балканско недоверие и липса на бизнес морал. Позитивното е, че в последно време хората се промениха и осъзнавайки предимствата на такава обща платформа, назря възможността да се обединим и застанем зад Българското вино. Бих искал да подчертая, че в основата на този проект, както и в основата на редица други такива, стои Карълайн Гилби MW, която упорито отказва да повярва, че българите не са в състояние да работят заедно за обща кауза. Появата и гластността на нейната книга ни дава възможност да опитаме отново.
Дилян Колев: След като от много време говорим, че има остра нужда от лице и основен бранд на Българското вино по света – наскоро решихме да създадем маркетинговата платформа MODERN WINES OF BULGARIA със слоган Vineyards & Grapes, People & Stories за съвместна и целенасочена работа за популяризирането на Българското вино във Великобритания и по света. Разбира се сме реалисти и сме си поставили редица кратко и средносрочни цели за развитие на проекта, като крайната ни цел е превръщането му в еквивалент на брандове като Wines of France, Wines of Italy, Wines of Australia.
Има ли нещо, което ви провикира да се захванете с това начинание и какво обедини конкуренти, каквито всъщност са някои от вас?
Димитър Николов: От известно време имахме идея за широкомащабно събитие за Българското вино в Лондон. Карълайн Гилби и книгата ѝ “The Wines of Bulgaria, Romania and Moldova” се оказаха катализаторът, който даде поле за дискусия между нас като търговци вносители тук в Англия и помогна за финализиране на формата и за обединяването ни в тази посока. Твърдо сме убедени, че можем да си сътрудничим, всички сме заинтересовани и имаме полза от това, и големият печеливш от подобно обединение и проект ще е най-вече Българското вино.
Васил Рачков: Тази платформа ни дава възможност да престанем да разглеждаме Българските винoпроизводители и търговци като конкуренти, напротив – трябва да сме съюзници! И макар да имаме различни възможности, каузата ни е обща - успеха на Българското Вино по света. Време е да престанем да следваме историческата пословица “човек за човека е вълк” и в името на България да обединим усилията си на глобално ниво. Такава е практика на всички големи страни винопроизводители по света и техните резултати говорят сами по себе си.
Карълайн Гилби, освен единствена дама в екипа, според мен е и единственият MW, които има поглед върху вината в България. Как стана така, че тя се включи и каква ще е нейната роля.
Карълайн Гилби MW: В основата на тази платформа, както и на моята книга е разбирането и вдъхновението от това, че България и Българското вино направиха огромен скок в последните години. Хората в днешно време, които са свързани с него, успяват да надраснат историческата си обремененост и да правят вина, които са на световно ниво. В книгата си изследвам историята на този процес от най-древни времена и се опитвам да хвърля нова светлина върху Българското вино. Споделяйки всичко това с моите приятели, които подкрепиха тази книга, осъзнах, че това е удобен момент да се обединим в една платформа, която да подкрепи усилията на всички заети в производството и търговията с Български вина.
Димитър Николов: Карълайн винаги е била и ще продължава да бъде изключителен поддръжник и ментор за всички нас. Работейки с нея, ние всички имаме възможността да научим много, както и да постигнем силно и трайно въздействие в положителна посока върху имиджа на Българското вино на международната сцена.
Васил Рачков: Аз самият работя с Карълайн от 2005 г. и съм особено щастлив, че тя подкрепя, разбира и оценява усилията, които полагат Българските винопроизводители и търговци. Книгата ѝ “The Wines of Bulgaria, Romania and Moldova” е апогея на нейната дългогодишна работа с вината от Източна Европа и хората зад тях и тя отваря нови хоризонти за всички нас. Понякога през годините на Карълайн се е налагало да понася незаслужено недоверие и нападки, но винаги лоялно и честно и с цялата сила на ума си и с любов в сърцето си е подкрепяла Българското вино. Мога да кажа, че тя заслужава да бъде наричана „Първата Дама MW на Българското Вино“ и мисля, че е време да признаем усилията й в тази насока официално и на най-високо ниво!
Много от вас са в бизнеса с вина във Великобритания от дълги години. Какъв е "британският вкус", за който спомена в едно скорошно интервю Иво Стоянов?
Васил Рачков: Британският вкус е променлив като времето на острова. Може да се каже, че няма единен вкус, а той зависи както от ценовия и възрастов сегмент, така и от случая, сезона и много други фактори. Голяма роля за формирането на този вкус играят социалните медии и винените критици. Трудно е да се каже какво точно вино обича да пие британецът, но многото изследвания показват, че непроменено е само тяхното любопитство и усет за тънката връзка между качество и цена. Факт е, че Британците като нация имат исторически дългогодишна роля в потреблението на вина от редица класически винени региони, като по този начин влияят и върху стиловете вина по света. Те са готови да експериментират и да откриват нови вкусове и усещания, любопитни са към нови винени истории. А България със сигурност има какво да им разкаже и да покаже.
Карълайн Гилби MW: Британският пазар е един от най-развитите и конкурентни винени пазари, а консуматорите са едни от най-образованите, както и същевременно винаги отворени за нови вина и усещания клиенти. Важно е виното да е интересно, да носи своята история и да предлага позитивна връзка между качество и цена, като подчертавам, че това не значи да е евтино, а вино, което си струва парите! Аз силно вярвам, че Централна и Източна Европа, в т.ч. България, са един от последните неоткрити от широкия потребител винени региони в световен мащаб. Българското вино има дълга и автентична история и с едно модерно ново лице и отлични и интересни вина има голям шанс за трайно налагане пред винената публика.
Стоян Стоянов: Радващото за нас е, че Британците стават все по-благоразположени към вина от различни от традиционните и наложени на пазара страни производителки, знанията на обикновения потребител постоянно се повишават, винокултурата е висока, младите обичат все повече да експериментират и да опитват нови и различни вина. Всичко това е благоприятно за нас и усилията ни за налагане на Българските вина тук.
Как стоят Българските вина на пазара във Великобритания, сравнени със съседните балкански държави като Румъния, Сърбия, Хърватска, Македония?
Карълайн Гилби MW: В момента Румъния е водеща сред тези страни на пазара тук, най-вече заради голямата и същевременно много добра изба Крамеле Рекаш, които успяха да създадат категория и ниша за Румънските вина на Британския пазар и други производители от страната им следват примера на тази водеща изба. Хърватските вина са все още с доста органичен внос и предлагане, най-вече заради високи експортни цени и фрагментация на избите, както и липса на сериозен маркетинг и рекламни кампании през последните години. Македония има присъствие на пазара, макар и не толкова мащабно - предимно с вината на избите Тиквеш и Стоби, а Сърбия е все още доста назад – вина с добро качество започнаха да се правят там през последните години, но износ към Великобритания почти няма. Всичко това дава отлична възможност на България да завоюва сериозни позиции и да се стреми към лидерската позиция на Британския пазар сред страните от Балканския регион.
Дилян Колев: От Балканските страни винопроизводителки аз всъщност бих споменал Гърция като водеща - не по отношение на обем продажби, a по отношение на имидж. В последните 10-15 години гръцките вина успяха да се наложат на Британския пазар и то предимно в средния и висок ценови клас, което е изключително добър успех за тях. Това се базира на целенасочен маркетинг и залагане на автентични и интересни вина от местни сортове с много добро качество, които имат и много интересни хора и истории зад тях. И като резултат днес почти във всеки магазин за вино, винен бар и ресторант можеш да срещнеш гръцко вино. Подобен успех имат и Унгария, като при тях стратегията е да използват разпознаваемостта на водещия си сорт грозде – Фурминт, в сух и сладък вариант (десертните вина Токай) като една визитка, която създава доверие към вината от цялата страна и по този начин разширява категорията Унгарски вина в магазинската и ресторантската мрежа.
България сме все още далеч зад гореспоменатите две страни на Английския пазар. За Българските вина стратегията трябва да е комбинация от тези две по-горе – залагане на местни водещи сортове, работа в посока разпознаваемост и доверие, високо качество на конкурентни цени, съвременна визия, целенасочен маркетинг и др.
Васил Рачков: Това е един наболял проблем за последните 20 години. Статистически Румъния е водеща, а доста успешни в маркетинга на вината си са Гърция и донякъде Хърватска. Нека не забравяме и че Унгарските вина имат Токай. Българските вина не се радват на същата подкрепа, нито имат същите инвестиции или исторически предпоставки. Но те са доказали с качеството си, че крайните клиенти ги харесват стига да ги опитат и научат повече за тях и примери за това са на всяко изложение на Българско вино насочено към крайния потребител. Британските търговци обаче продължават да подхождат недоверчиво в предвид тежкото ни близко минало и базираният на това относително негативен имидж. Липсата на единна насочена реклама, която нашата платформа Modern Wines of Bulgaria се стреми да промени, води до това недоверие, а липсата на по-широка дистрибуция обезсърчава малкото клиенти на Българско вино, които просто се отказват да го търсят. Да не забравяме и че 80% от виното във Великобритания се продава в супермаркета. Къде са нашите големи брандове - просто няма такива. Имаме спорадични успехи, но предимно с етикети на търговеца , а не на производителя.
От много години говорим за идеята "bulgarian wine", но почти няма нещо конкретно и най-вече успешно. Има ли според вас "формула на успеха" и ако има, каква е тя?
Стоян Стоянов: Професионализъм; Обединение; Доверие и подкрепа; Съвместна работа в екип; Проучване и познаване на пазара за вино; Много, много работа.
Карълайн Гилби MW: Работейки заедно е ключа на успеха - не само за тейстинга и мастъркласовете на 1-ви Ноември в Лондон, но и за нашата бъдеща работа за подкрепата и налагането на Българското вино. Много е важно и производителите да обединят усилията си и да подкрепят подобна платформа като Modern Wines of Bulgaria, като така всички ще имаме по-голям шанс за съвместни успехи!
Васил Рачков: От много години се създават проекти, които по една или друга причина се провалят. Надяваме се, че с помощта на Карълайн Гилби MW и нейната настолна за Българското вино книга този път да уловим и задържим момента. Модерните нови лица зад Българското вино вече подкрепят нашите идеи, принципи и стил на работа и вярваме, че заедно ще намерим правилната стратегия на успеха.
Споменахте за събитие на 1-ви Ноември, разкажете ни малко повече за него?
Дилян Колев: Организираме първото мащабно събитие в рамките на Modern Wines of Bulgaria – Винена дегустация и майсторски класове на Българско вино в Българското посолство в Лондон. От България идват да представят вината си близо 20 водещи изби. На деня ще проведем и два майсторски класа – един на Карълайн Гилби MW за характеристиките и развитието на България като страна винопроизводител и водещите ни сортове грозде и един на Васил Рачков и Димитър Николов за органичните Български вина и мястото на вината ни на Английския пазар. Поканили сме водещи винени специалисти сред които няколко Masters of Wine и Master Sommelier, журналисти от печатни винени издания и онлайн платформи, редица главни сомелиери на елитни ресторанти в Лондон, главни мениджъри и мениджъри храни и напитки на хотели, байъри на ресторантски вериги и магазини за вино и други. Интересът е голям и правим всичко по силите си събитието да е максимално успешно.
Стоян Стоянов: За събитието се свързахме за участие с доста изби в България, макар и през най-натовареното време за тях от годината – гроздобера и винената кампания. За наша радост близо 20 от тях се отзоваха, гласуват ни доверие и ни подкрепят .
Има ли интерес и подкрепа от страна на българските изби и на институциите към проекта ви?
Дилян Колев: Вратите ни остават отворени за изби и хора, които споделят нашия стил на работа и нашите разбирания и виждания за бъдещето на Българското вино. Макар и проектът ни да е от съвсем скоро – вече имаме подкрепата както на водещи винени изби в България, така и на търговци и вносители на Българско вино в други страни от Европа и в САЩ, както и на редица сомелиери, винени професионалисти, журналисти, блогъри, графични дизайнери и много други, което е изключително радващо и мотивиращо за нас!
Васил Рачков: Усилията ни по организацията са огромни, като искам да подчертая и подкрепата на Българското посолство в Лондон и по-специално търговския представител Таня Койчева и посланика ни, които в последните няколко години всеотдайно подкрепят каузата на Българското вино и предоставят всички възможни налични ресурси за неговото налагане и успех във Великобритания. Организацията на такова събитие отнема месеци последователен и упорит труд и опита и усилията не само на всички организатори, но и на мрежата от техни контакти и приятели на Българското вино. Окуражително е, че има огромен интерес от страна на целия винен пазар във Великобритания и съдейки по вече проявения интерес към дегустацията и майсторските класове, може да се каже, че всички са затаили дъх в очакване.
И на финала – популярният и неизбежен въпрос-клише: "бъдещи творчески планове”?
Карълайн Гилби MW: Нека да не изпреварваме събитията, но същевременно трябва и да не губим инерцията, която успеем да създадем. Доста често се случва малките страни винопроизводителки да направят едно събитие във Великобритания и после да очакват успехът да дойде изведнъж. Нужно е време, за да се създаде репутация, имидж и място на България отново на пазара тук.
Васил Рачков: Налагането на бранда България няма да свърши с безспорния успех на това събитие и искрено вярвам, че новите хоризонти открити от тази инициатива ще амбицират всички да продължим иновативно и смело да търсим най-добрата изява на Българското вино по света за в бъдеще.
Дилян Колев: Надявам се с този модел да дадем пример и да мотивираме и всички други, които се занимават с Българско вино в България и по света да си помагат повече и да полагат задружни усилия, които да доведат до по-добри общи резултати. А дано един ден да успеем да получим и държавна подкрепа в тази посока, тъй като ние смятаме, че правейки реклама на вината ни като наш традиционен продукт, ние правим реклама и на страната България по света. Тогава – с помощта на избите, производителите и техните асоциации от една страна, винените професионалисти, журналисти, сомелиери и търговци от друга и държавата от трета – ще можем да постигнем сериозна организация и целенасочен ефективен маркетинг на Българското вино по света!
Карълайн Гилби е Master of Wine и винен писател, специализираща във вината от Централна и Източна Европа. През 1992 става Master of Wine и от 1995 работи на свободна практика. Сътрудник при написването на книги като Oxford Companion to Wine, Hugh Johnson’s Pocket Wine Book, Tom Stevenson’s Wine Report. Пише за списанията Decanter, Meininger’s Wine Business International, Harpers. Регулярен съдия в Decanter World Wine Awards, консултант за различни международни проекти и списания. През 2018 издава и собствена книга - The Wines of Bulgaria, Romania and Moldova.
Дилян Колев е с дългогодишен опит като мениджър и байер вина във висок клас хотели и Мишлен ресторанти във Великобритания. Има WSET Level 3 от 2010. Във вноса и търговията с вино във Великобритания е от 5 години.
Васил Рачков е активно зает във винената индустрия във Великобритания от 1998 г. Работил е като мениджър във веригата магазини за вино Oddbins, основател на www.vaskovino.co.uk. Има WSET Diploma, завършени професионални курсове по лозарство и винарство в Plumpton College, MBA за вино от Royal Agricultural University и 2 години Master of Wine курс в Institute of Masters of Wine. Oт 2014 e университетски преподавател по винена индустрия и предприемачество в Royal Agricultural University и University of Gloucestershire.
Димитър Николов е с дългогодишен опит в търговията на вино, сомелиер в САЩ и България, уайн байър в Metro, съосновател и байър в www.apollowine.com, съосновател и преподавател в Българска Академия за Вино и Спиртни Напитки, партньор в www.theoldcellar.com, международен винен съдия – Decanter и Mindus Vini.
Стоян Стоянов е основател на The Old Cellar – компания за внос и дистрибуция на Български вина и спиртни напитки във Великобритания и създател на www.theoldcellar.com – онлайн магазин с най-голямото портфолио от Български вина на острова.