Европейският комисар по селското стопанство Фил Хоган e предложил отварянето на европейските пазари за шест сорта грозде, произхождащи от САЩ и забранени за отглеждане в Европа от 1934 година: Клинтън ( Clinton ), Хербемонт (Herbemont), Изабел ( Isabelle), Жак (Jacques), Ной (Noah) и Отело (Othello).
Мотивът на Европейската комисия е, че тези сортове са по-устойчиви на болести, в сравнение с местни европейски сортове, което създава положително въздействие върху околната среда, като позволява на лозарите да използват по-екологични методи на лозарство и намаляване на употребата на пестициди.
Не така смятат, обаче, големите европейски винени държави.
Италия, като най-големият световен производител на вино по обем, следван от Франция и Испания, според данни на Международната организация по лозата и виното, е и най-активна в усилията си да блокира предложението на европейския комисар, което би отворило пазари за шестте сорта грозде, като твърди, че това може да навреди на имиджа на Европа като производител на най-висококачествените вина в света.
Във Франция предложението е било прието привидно с безразличие от представителите на винената индустрия до момента, когато Винената федерация на Gard PGI е изпратила писмо до министъра на земеделието, в което се казва, че: “Новите поколения винопроизводители, които са отворени за различните вкусове, екология и нуждите на обществото, проявяват силен интерес към тези наследствени сортове грозде”. Последвали са изказвания на представители на Независимата федерация на винопроизводителите и на Европейската федерация на производителите на AOC вино, в които те се обявяват против легализирането на сортовете в Европа.
Предложението се оспорва от 12 европейски държави, включително и България, които заедно съставляват 90% от европейското винопроизводство. Всички те се застъпват за запазване на статуквото и са единни, че това би подкопало репутацията на европейските вина.
Тук идва въпросът: Кое е по-важно, репутацията на европейските вина или намаляване на употребата на пестициди?
