Публикуваме текст на известният енолог Пол Хобс на тема тероар, публикуван в блога на сайта Paul Hobbs Wines. Пол Хобс е винар от Калифорния, който стои зад изби в Калифорния (Hobbs, Paul Hobbs Winery и CrossBarn), Аржентина (Viña Cobos), Франция (Crocus), Армения (Yacoubian-Hobbs), и зад проект във Фингър Лейкс в щата Ню Йорк в САЩ (Hillick & Hobbs) и в Галисия, Испания. Материалът е в превод на Sommelier.BG
За тероара често се говори така, сякаш е фиксирана концепция: непроменяема, окончателна. Сякаш тероарът на Бургундия, например, съществува в неземен вид, неуловим, но свещен; нещо, което да се представя и поддържа на всяка цена. Разсъждавайки върху този пример по-дълбоко, какво в крайна сметка определя тероара на най-престижните места в Бургундия? Заставайки на хълмовете там, наблюдавайки тези исторически места, човек разбира, че много от тях възникват не заради ефимерния си тероар, а в резултат на човешки решения, свързани с историята, придвижване и практичност.
Крал на смъртното си легло прави великодушен жест пред монасите от манастира, оставяйки им в наследство земя, за да си осигури по-добро място на Небето, евентуално. Множество търсени лозови масиви са странно близо до манастирите, където нощем монасите полагат за почивка уморените си тела: практичен избор.
Дали тези монаси преди стотици години съзнателно са опитвали да запазят тероара на даден обект, както толкова много критици и колекционери принуждават винопроизводителите да направят днес? Разбира се че не, това понятие все още не е съществувало по онова време. Техният подход е бил по-примитивен, по-смислен. Те са се стремили да създадат нещо приятно, нещо красиво.
Могат ли иновациите и творчеството да съществуват, ако постоянно са в противоречие на фиксираната концепция за тероара?
В един момент те сигурно са забелязали, че някои масиви имат по-добър дренаж от други; че едно изложение е по-благоприятно от друго; че някои почви са различни от други. Те също трябва да са забелязали, че някои монаси са по-надарени в земеделието, отколкото други. Може би един е бил особено добър при подрязване. Друг по-талантлив в избата.
Това е важният кръстопът, на който се събират Природата и Възпитанието.
Спомням си, че в десети клас по Биология имах момент на надежда, когато научих, че ако 50% от нас са предварително програмирани от нашата ДНК, то останалите 50% са резултат от обкръжаваща ни среда. Като млад мъж, който искаше да си утъпче своя собствен път, това беше положително окуражаващо.
Вземайки грозде от един и същ специален лозов масив, 10 винопроизводителя ще произведат 10 различни вина. Намерение, творчески избор, опит, поемане на риск, дух на иновации; всички тези варианти идват, за да окажат влияние върху едно завършено вино.
Могат ли иновациите и творчеството да съществуват, ако постоянно се противопоставят на фиксираната концепция за тероар? Анри Жайер каза: "без чепките". Той беше категоричен по този въпрос и това е дебат, който бушува и до днес. Дали батонажът променя масива? Тези и други разгорещени дискусии стоят и днес пред бургундците, и това е добро нещо. Бихме ли могли да им позволим този лукс? Да внедряват и създават; да оставят своите лични промени в масивите, без да рискуват критики (от търговците и медиите), че техните уникални творчески отклонения предават тероара?
Ако Бургундия можеше да изчезне утре и те трябваше да започнат отново, без история, без презумпции или йерархии на величие, щеше ли пресъздаването на Бургундия да изглежда точно по същия начин, както сега?
Какви биха били вината на Бургундия, ако на монасите, които се се трудили преди стотици години, не им е било разрешено да правят нововъведения? Бързо аплодираме винопроизводител, който едва променя и се придържа към древните практики. Ако в техните действия има деликатност, със сигурност не можем да виним винопроизводителите по целия свят за развитието им. За това, да си трансформативен.
Ако вярвате като нас, че винената култура в България трябва да се развива и харесвате тази статия, можете да ни помогнете, като я споделите!#споделинататък
