Опитвам да съм честен, както с хората, с които работя, така и със себе си. Затова и никога не ми е допадало да съм „политически коректен“, а за изненада на всички (или пък не), виненият бизнес в БГ много обича такива личности.
Носейки се на вълната, че виното в България е на своя връх, стигнахме до ситуация, в която виното в бокс заема ¼ от регалите на веригите, а да си купиш популярно бг вино от изба с по-малко от 10 години история, трябва да си нагласиш поне 30 лв, което при средна заплата от 1600лв. си е празник.
Може много да ни убеждават, че българското виното е кауза, но истината е, че виното е бизнес, както всеки друг и в този бизнес, в тези времена се оказва, че да си купиш добро вино трябва да имаш добри доходи. А през последната година знаем скритата инфлацията е над 20%. И какво правят хората - избират да си купят вино в бокс, защото за тях виното не е продукт от първа важност и се прави от едни хора, които са избрали да правят бизнес с вино по собствено желание.
И как бизнеса избра да реши проблема с малкото търсене и голямото предлагане? С изкуствени отстъпки. Тактиката с високите отстъпки, калкулирани в цената, за да стимулират търговците да продават точно тези продукти (от пандемията насам станали масова практика за много), водещи до едно изкуствено повишаване на цените, което никога не е водило до добър край. За всички (надявам се) е ясно, че няма безплатен обяд и отстъпки от 35-45% или са калкулирани в цената, или се чисти стока, която скоро ще изгуби качеството си.
В ситуация сме на повишаване на цените, понижаване на търсенето, в несигурно време.
Нямам решение за изход от ситуацията, но виждам, че все повече хора или започват да правят компромис с виното, което си купуват, или предпочитат да заменят българското за вносно. Мантрата, че избирайки българско, подпомагате бг бизнеса, не работи.
Трябва да се търси друго решение, защото царят е гол, а в бизнеса голият цар много често фалира.
