Моята събеседничка днес е един от тези усмихнати и любопитни посетители на винените изложения, с които се засичаме редовно на почти всяко винено събитие в София.
Тя е инж.Екатерина Александрова Петрова и е посветила кариерата си на учителската професия. Много години работи в Професионалната гимназия по туризъм в гр. Банкя, а от тази година е в Софийската професионална гимназия по туризъм. Носител е на “Почетно отличие Неофит Рилски за дългогодишна цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на българското образование”, както и на Специалната награда на Председателя на Съюза на Българските Учители "Учител на годината - 2015".
Кога откри виното и кога реши, че искаш да се занимаваш с вино?
Завършила съм Университета по Хранителни Технологии в гр.Пловдив със специалност "Растителни и етерични масла". Оттам започна и любовта ми към ароматите. Исках да създавам парфюми. Но след дипломирането ми приватизираха всички държавни предприятия и аз стартирах кариерата си като учител. Преди 12 години се наложи да преподавам един нов за мен предмет - Сомелиерство. Тъй като не бях подготвена за това, а нямаше и учебник, записах курс по Сомелиерство.
И така искрата беше запалена и аз попаднах в света на виното. Започнах да чета, да посещавам дегустации и майсторски класове и просто се възпламених! Установих също, че хората, посветени на виното са невероятно интелигентни, артистични и сърцати.
Професията сомелиер е екзотична за България. Как стоят нещата сред учениците, къде е “сомелиерът” в тяхната представа за бизнес?
Първите години никой нямаше отговор на въпроса „ Що е сомелиер?“ , но отскоро масово свързват думата с виното. Предметът в училище се приема с интерес и любопитство, тъй като е нещо ново, модерно и практически насочено.
Предполагам, има добри примери за насърчаване на младежите да развиват познанията си за вина и напитки? Би ли споделила някои?
Първите уроци по сомелиерство са най-вече мотивиращи. Винаги започвам с мотото „In vino veritas”, а за тези , за които парите са определящи добавям също „In vino profitas”. Убеждавам ги , че професията сомелиер има бъдеще в България и трябва да инвестират време и знания, за да постигнат успех.
В последно време се организират множество събития свързани с виното (изложения, дегустации), които аз посещавам заедно с учениците и те определено се вдъхновяват от тази атмосфера.
Редовно каня изявени професионалисти (бармани, сомелиери и представители на изби) в извънучебните часове. Те демонстрират своите знания и умения, запознават учениците с новостите в своята област и провокират интереса им. Децата трябва да имат връзка с реалността. Те гледат на тези хора с възхищение и искат да постигнат техния успех.
Да си учител в днешно време не е никак лесно. Как успяваш да привлечеш вниманието на учениците си в час?
Залагам на емоцията като основен метод. Смятам, че непринуденото поведение, примерите, които давам от своя собствен опит, много помагат. Аз непрекъснато чета и събирам информация от най-различни източници. Не следвам само учебника, защото професионалните дисциплини, които преподавам търпят промяна, развитие и динамика.
Какво би посъветвала младите ни читатели, които искат да се развиват в сферата на виното?
Не спирайте да четете и опитвате! Вслушайте се в сетивата си!
Следвайте пътя на виното! Опознайте го! Насладете му се! Споделете го с приятели!
Разделяме се с Катя с “усмивка, ентусиазъм и свеж оптимизъм”, така както тя посреща наскоро започналата учебна година
