OIV отчита най-ниската глобална консумация на вино от 1957 г., докато България върви в обратна посока с растящо потребление
Световната консумация на вино продължава да намалява и през 2025 г. достига 208 милиона хектолитра, което е спад от 2,7% спрямо 2024 г. и най-ниското ниво от 1957 година насам. Според Международната организация по лозата и виното (OIV) това е резултат от дългосрочни промени на зрелите пазари, променящо се потребителско поведение и натиск върху покупателната способност. В същото време световната търговия с вино също отслабва: износът пада до 94,8 милиона хектолитра, а стойността му до 33,8 милиарда евро.
Това не означава, че хората са спрели да харесват виното. По-скоро то вече се пие в една по-трудна среда. OIV посочва, че спадът през 2025 г. е свързан с по-слабо търсене, по-несигурна търговска среда и натиск върху покупателната способност, а не с един-единствен фактор.
Защо светът пие по-малко вино?
Причините не са една или две. Виното поскъпна заради по-високи разходи за енергия, транспорт, труд и суровини, а по-високите цени направиха потребителите по-внимателни. Вместо да се отказват напълно, много хора просто купуват по-рядко, избират по-нисък ценови сегмент или отварят бутилка само за специален повод. OIV описва именно тази комбинация от икономически натиск и промяна в потребителските навици като ключова за спада на глобалната консумация.
Има и по-дълбока промяна в самия стил на потребление. Все повече пазари отчитат по-умерено пиене, по-малки количества и по-голяма избирателност. IWSR говори за „situational“ и „occasional“ moderation при по-младите потребители — тоест пиене само през уикендите, при специални случаи или в определени моменти, вместо редовна ежедневна консумация. Това свива обемите, дори когато интересът към виното като култура и преживяване остава висок.
С други думи: светът не се отказва от виното, а го консумира по-малко, по-рядко и по-избирателно. Именно това стои зад спада в количествата, дори когато виното остава желана и важна категория.
А какво показват данните за България?
Тук картината е различна. По данни на OIV вътрешната консумация на вино в България се движи нагоре през последните години:
2020 г. – 511 хил. хектолитра
2021 г. – 537 хил. хектолитра
2022 г. – 610 хил. хектолитра
2023 г. – 586 хил. хектолитра
2024 г. – 630 хил. хектолитра
2025 г. – 701 хил. хектолитра
Още по-показателна е консумацията на глава от населението:
2020 г. – 8.6 литра
2021 г. – 9.1 литра
2022 г. – 10.5 литра
2023 г. – 10.1 литра
2024 г. – 10.8 литра
2025 г. – 12.1 литра
На пръв поглед това изглежда като ясен знак за растящ интерес към виното у нас.
Но когато към картината се добави и производството, историята става по-интересна:
2020 г. – 823 хил. хектолитра
2021 г. – 893 хил. хектолитра
2022 г. – 793 хил. хектолитра
2023 г. – 711 хил. хектолитра
2024 г. – 668 хил. хектолитра
2025 г. – 639 хил. хектолитра
Само за пет години производството намалява с близо 22%, докато официално отчетеното потребление расте с около 37%. Това означава, че България, поне на този етап, пие повече вино, но не произвежда повече.
Картината се усложнява и от лозовите площи. По данни на OIV площите с лозя в България остават сравнително стабилни до 2023 г., но след това се наблюдава ясно свиване:
2020 г. – 62 326 ха
2021 г. – 62 160 ха
2022 г. – 62 260 ха
2023 г. – 62 196 ха
2024 г. – 57 653 ха
2025 г. – 57 660 ха
Само за две години лозовите площи намаляват с около 7,5%. Това подсказва, че зад българската картина стои по-сложен процес: докато официалната консумация расте, производството и лозовите площи намаляват.
Защо България изглежда различно?
Точният отговор не е еднопластов, но има няколко вероятни обяснения. Първо, България е сравнително малък пазар и при по-ниска база дори умерен ръст може да изглежда по-видим. Второ, през последните години виното у нас е по-достъпно и по-присъстващо в ежедневието — повече винени барове, специализирани магазини, дегустации, ресторанти с винени листи и по-силен интерес към местните изби и винения туризъм.
Има обаче и още едно възможно обяснение, което рядко се обсъжда: домашното вино. В продължение на десетилетия значителна част от българите, особено извън големите градове, консумират домашно произведено вино — нещо, което практически не влиза в официалната статистика. Нещата се променят - вероятно заради застаряването на населението, обезлюдяването на селските райони и постепенното изчезване на семейните лозя, домашното винарство в масовия, традиционен модел, най-вероятно намалява.
Това не означава, че ръстът е „изкуствен“. По-скоро подсказва, че виненият пазар у нас се променя. Виното постепенно се превръща от традиционна домашна напитка в по-видима част от модерното потребление — с повече избор, по-високи очаквания към качеството и нарастващ интерес към произхода, сорта и стила на виното.
Изводът: повече избор, по-малко количество
Глобално погледнато, виненият свят навлиза в период на по-ниски обеми, по-висока избирателност и по-силен натиск върху стойността. България засега изглежда на различен етап от този процес — с растящо официално потребление, но и с промяна в начина, по който виното достига до потребителя.
Големият въпрос вече не е просто дали се пие повече или по-малко вино, а какво вино избират хората, откъде идва то и как се променя самата култура на консумация. Защото бъдещето на виното изглежда все по-малко свързано с количеството и все повече — с избора.
По данни на OIV и IWSR.
