fbpx

Винени лица


Граф Стефан фон Найперг - Във винения бизнес няма такова нещо, като бърз успех и богатство

В сряда, 19-ти юни, 2019-та година, в 19:19, изба Беса Валей отпразнува премиерата на новото си бяло вино - Enira White 2018 със стилно градинско парти в бяло.

Аз използвах момента да си поговоря с „един беден земеделец“, както сам се определя с усмивка Граф Стефан фон Найперг, един от основателите на изба Беса Валей, който е в България и лично представи новото бяло вино на избата.

Стефан фон Найперг е роден в Швайген, Германия, през 1957 година. Знатната аристократична фамилия Найперг има дълга история, част от която е собствена изба в Южна Германия, която носи фамилното име - Weingut des Grafen von Neipperg. Потомък на знатен аристократичен род, Стефан фон Найперг има титла граф.

Ето какво сподели с прословутото си чувството за хумор Граф фон Найперг за Sommelier.BG:

Господин Найперг, как започва винената история на вашето семейство?

Виното става част от моето семейство през 1218 година с изба Weingut des Grafen von Neipperg. Тогава Германия, откъдето е моето семейство, все още е била част от Римската Империя. Може да се каже, че правим вино почти 810 години. Баща ми беше 36-то поколение винар, аз съм 37-мо поколение винар, а моят син ще бъде 38-мо поколение.

През 1971 година баща ми решава да инвестира в Бордо, заради две неща. Първо, той разбира от вино и по това време вижда потенциал в Бордо. Второто е, че баща ми и хората от неговото поколение са имали страх от комунистическа Русия, и опасения, че тя ще нападне Германия. Той избира Франция, казвайки, че в случай на заплаха от Русия, ще качи семейството на кораб и всички ще отидем в Америка. Шегувам се, разбира се, но по онова време наистина е имало подобен страх.

Кога разбрахте, че ще бъдете 37-то поколение винар?

Аз идвам от класическо семейство с 8 деца. Аз съм най-старият от най-младите, номер 5 съм. И като такъв учех нещо много различно от виното. Учех политически науки в Париж и след това икономика. И когато един ден баща ми беше в Париж, ми каза: „Стефан, ти със сигурност трябва да поемеш винарната“. Бях учуден и го попитах: „Но защо аз“. А той отговори:  „ Стефан, ти говориш френски. След като можеш да говориш френски, значи ще можеш и да правиш вино. Решено е“ Така започнах да се интересувам по-сериозно от вино и се записах да уча винарство в университета в Монпелие. През 1984 с моята „по-добра половинка“ се преместихме в Сейнт Емилион, където поех управлението на Canon-La Gaffelière.

Започнали сте с една изба в Сейтн Емилион. Колко са сега, след 35 години?

Основната част е в Сейнт Емилион - Canon-La Gaffelière, La Mondotte, Clos de l'Oratoire и Château Peyreau. Имаме и голяма винарна - Château d'Aiguilhe в Cotes de Castillon, който е съседен на Сейнт Емилион. Имаме изба и на Левия Бряг в Песак Леонан  - Clos Marsalette

Партньори сме във Château Guiraud в Сотерн , Capaia в Южна Африка, и разбира се в Беса Валей в България.

Какво е водещото при решението ви за инвестиция в дадена изба?

Ние не инвестираме, за да продадем след това с печалба. Ние инвестираме дългосрочно, затова ключови са почвата и тероара. Най-важното е тероарът. Ако няма тероар, ти може и да правиш хубави вина, но никога няма да направиш изключителни вина. Ние търсим тероар, който да ни даде вина с живот. Живи вина, означава живот в почвата. 

Какво виждате, като погледнете 19 години назад, когато започна историята на Беса Валей

Бих казал, че сега сме по-прилежни, отколкото бяхме тогава. Лозята бяха млади, ние не познавахме добре района, трябваше ни време, докато го изучим. И си мисля, че почвата там е изключителна, ИЗ-КЛЮ-ЧИ-ТЕЛ-НА! 

Може би тогава засяхме повече Мерло, отколкото трябваше. Днес, бих избрал повече Сира, Пети Вердо, също и Каберне Фран.

В началото ни беше трудно, защото имиджа на българските вина не беше добър и почти никой не се интересуваше от българско вино. Трябваше ни време и нещата се промениха. Вече сме в бизнес класата на Луфтханза, продаваме 80 хиляди бутилки в Япония, корейските ни приятели искат да продават 60-70 хиляди бутилки. Продаваме 70 хиляди бутилки в Китай, 30-40 хиляди бутилки в Швейцария, много вина в Германия, в Щатите, почти навсякъде. Само в Индия не сме добре представени! Засега!

И когато казвам всичко това, не лъжа. Хората ни познават, ние сме 35 години в Бордо и няма смисъл да хитрувам.

Какви са най-големите предизвикателства пред винения бизнес към момента.

Най-трудното е да правиш изключителни продукти. Когато се научиш как да правиш изключителни вина, значи си успял. Другият проблем е достъп до пазара, както ние го наричаме. Много производители правят добри вина, но не знаят как да изнасят вината си и как да стигнат до потребителя. Това е проблем.

Новото попълнение в портфолиото на избата, Enira White е бленд от Русан, Марсан и Вьоние. Защо точно тези сортове, типични за долината Рона във Франция?

В Тракийската низина е топло. Ако бяхме ползвали шардоне, щеше да прилича на калифорнийско, а совиньон блан не ме интересува (смее се). Сортовете, който ползваме, както ти каза, са класическия бленд за долината Рона. Те са изключително благоприятни за слънчеви, варовикови, горещи терени, какъвто е и нашият регион.

Какво бихте казали на тези българи, които тепърва навлизат във винарския бизнес или имат намерение да влязат.

Хората навсякъде искат да станат богати, много бързо. Един ден, докато си говорехме с Филип де Ротшайлд за брандове, той ми каза: „Да сме честни, когато става въпрос за Бордо е лесно с брандове, само първите 200 години са били трудни“ (смее се). 

Първото и най-важно нещо е изборът на тероарът. И за това е нужно да се погледне в миналото, там където е имало лозя. Обърнете се към историята, тя никога не лъже. Отидете в кадастъра, потърсете старите масиви, те обикновено са на склоновете. Ако сте в долините, където е земеделската земя с 4 метра почва, може да правите хубави вина, но никога няма да направите изключителни вина. И бъдете отворени за различни сортове, които са подходящи за почвения състав.

Експериментирайте, но бъдете търпеливи, защото във винения бизнес няма такова нещо, като бърз успех и богатство.

 

Тук свършва интервюто ми с граф фон Найперг, за който може да се каже, че е от големите винени имена в Бордо. Успешните му винени начинания, развивайки винарните в които инвестира, са му донесли уважение и признание сред световната винена гилдия.

На изба Беса Валей и техният дистрибутор Авенди пожелаваме успех с Енира Уайт 2018, а ние оставаме в очакване през следващите няколко години, за да разберем:

Ще повлияе ли на българското винарство фактът, че авторитетна и успешна изба, каквато е Беса Валей, започва да отглежда нетипични за България сортове грозде, каквито са русан, марсан и вьоние?

 Ако вярвате като нас, че винената култура в България трябва да се развива и харесвате тази статия, можете да ни помогнете, като я споделите!#споделинататък

 

Винен рейтинг

реклама
Сайтът използва “бисквитки” (cookies) за подобряване на неговата ефективност. Продължавайки използването му, Вие се съгласявате с нашата "Политика за бисквитките "
Приемам всички бисквитки